Роксолана (втора част)

Роксолана е жадувала за власт и мечтата й е била да стане майка на султан, но това не било възможно, тъй като наследникът е бил Мустафа, а не Селим. Тя обаче успешно се отървава от Гюлбахар и от нейния син, когато Сюлейман го изпраща в една от далечните провинции. Неин по-сериозен враг се оказва Ибрахим, неразделният спътник на султана, който живеел и спял в палатката на султана през всички военни походи. Впоследствие Ибрахим е назначен за губернатор на Румелия и най-накрая става везир. Той се жени за сестрата на султана, Хатидже, и е засипан с богатство и почести. На Роксолана никак не се харесвал фактът, че Ибрахим е имал такова силно влияние върху Сюлейман, и решава да убие своя противник, и същевременно постоянно настройва султана срещу Ибрахим. Затова не изглежда никак странно, че внезапно Ибрахим е бил удушен, докато е спял. Мнозина са обвинили Роксолана за смъртта на Ибрахим, но липсвали доказателства.

След като се освобождава от най-големия си противник, Роксолана се заема със задачата да настрои султана срещу неговия син Мустафа. Тя изпраща писмо на султана от името на неговия син, в което ясно се посочва, че момчето иска да заеме мястото на баща си. По време на битка между баща и син, Мустафа е удушен. Така Роксолана се освобождава от всички свои съперници. На този етап следва да се реши кой ще бъде наследникът на султана. Роксолана е имала четирима синове.

В крайна сметка след смъртта на Сулейман през 1566 година техният възлюбен син Селим става наследник на престола. Историците характеризират “украинският” султан кратко и просто като “алкохолик и свиреп тиранин”. Селим II Пияният е първият султан, който се опитва да направи пробив в Русия, но претърпява неуспех близо до Астрахан. Турската флота е била унищожена във великата битка при Лепанто, което характеризира управлението на Селим II (1566-1574) като начало на упадъка на империята.

Съпругът на Роксолана умира през 1556 година. Нейното влияние върху него продължава до последната минута от живота му. Тя умира на 18 април 1558 в Константинопол.

Posted in Без категория | Tagged | Comments Off

Роксолана (първа част)

12Александра или Анастася (Настя) Лисовска Гавриловна, известна като Роксолана, е родена през 1506 в Рогатин, в семейството на православен свещеник, който е бил алкохолик. На 15-годишна възраст тя е била пленена от кримските татари и отведена в робство в турската столица. Става съпруга на султан Сюлейман Великолепни и му ражда шест деца. Била е известна с турското си име Хюррем, което означава “Веселата”, но и като Роксолана и Рушен, т.е. “Сияещата”. Третият й син, Селим II, също става султан.

Роксолана е била активен съветник на султана в делата на държавата и във външната политика и прави първото голямо дарение за построяването на джамия в Истанбул. В действителност истинската Роксолана няма нищо общо с образа, създаден в художествените книги и филми. Анастасия Лисовска е била момиче с изключително силна воля и по природа е била склонна към интриги и приключения. Докато е била в харема тя бързо се научава как да манипулира мъжете, както и високопоставените служители и придворните в Османската империя. Но за да разберете нейните механизми в двора на султана, е необходимо да се запознаете с нравите и обичаите сред турския елит и в семейството на султана.

Позицията на Роксолана в двора на султана бързо става много, много силна. Решаваща роля за това има любовта на Сюлейман. Съвременниците й пишат, че след срещата на султана с Роксолана, той е престанал “да посещава” всяка друга жена. Колкото до Роксолана, тя е била “по-мила, отколкото красива” и съвсем не е съответствала на идеала за азиатска жена – с горещи очи и с пищна фигура. Тя е била гациозна и елегантна, имала е рижава коса – нещо, което тогава не се е било предпочитано сред османците, и е била с чип нос.
(Следва)
Снимка: artmight.com

Posted in Без категория | Tagged | Comments Off

Елизавета Кингстън (втора част)

Но нещата вземат неочакван обрат, тъй като междувременно в младата жена се влюбва старият херцог Кингстън и те сключват брак. Щастливият им семеен живот обаче е краткотраен, тъй като през 1773 той умира. След смъртта му неговата вдовица получава цялото му състояние. Но разгневени от решението му да завещае всичко на нея, разгневените наследници започват срещу Елизавета два процеса – наказателен и граждански. Според съществуващия тогава закон двуженството се е наказвало със смърт, а в най-добрия случай – с дългогодишен затвор. Тогава една прислужница, която е присъствала на сватбата, дава показания срещу Елизавета и печелят делото.

По смекчаващи вината обстоятелства обаче изходът от процеса се оказва благоприятен за Елизавета и огромното състояние на нейния покоен съпруг я превръща в една от най-богатите жени в Европа.

Тогава тя решава да спечели благоволението на Екатерина II. Усилията й не остават без резултат и англичанката бързо се превръща в най-престижния гост сред висшето общество на Санкт Петебург. Лейди Кингстън се чувства толкова добре приета, че решава да се установи в Петербург. Купува имот в Естония, който е на стойност 74 хиляди сребърни рубли и се заема с получаването на званието статс-дама. Въпреки благоразположението на императрицата обаче статусът й е отказан, тъй като тя е чужденка. Дълбоко разочарована от отказа, Елизавета заминава за Франция и се устанявава в крайбрежния град Кале. Заради богатството си тя е приета добре, преувеличавайки значението на връзката си с руската императрица, Елизавета още повече повишава имиджа си във френското градче.

През 1782 година тя решава да замине за Русия. При преминаването си през Австрия остава поразена от великолепието на Виена и изпраща писмо на влиятелни полски магнат княз Карл Радзивил, в което го уведомява, че ще му гостува. Прекарва при него две седмици, след което продължава за Русия. Но когато пристига в Санкт Петербург, остава разочарована от хладното посрещане от Екатерина II. Престоят й е кратък и тя скоро се връща в Кале.

През 1786 Елизавета се премества в Париж, където две години по-късно умира от сърдечен удар.

Posted in Без категория | Tagged | Comments Off